Лилит Черна Луна

В древността Лилит е царица на нощта, хубава жена с криле, държаща в ръцете си жезъл и пръстен (символи на мъжкото и женското начало) и с крака, завършващи с птичи пръсти (намек за небесния й произход). Тя е стъпила на два лъва и има изобразени бухали от двете си страни.

Във Вавилонския Талмуд, чиито текстове са доста по-късно записани от тези на Тора, Лилит е описана като демонично същество с дълга коса и криле . Трактатът Шаббат, 151б пък предупреждава самотно спящия у дома си мъж, че може да бъде обхванат от демона Лилит против неговата воля. 

Според “Битие” Бог създава човека по Своя образ и като мъж, и като жена от пръст, на която е вдъхнат живот: „...мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27). И по-нататък: „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“ (Битие 2:7). Затова може да допуснем, че преди Ева Адам е имал друга жена, която Господ създава едновременно с него, от същия материал и с равни права. Смята се, че именно Лилит е тази първа жена. Тя била много красива, но не можела да понесе мъжът да доминира над нея и затова се разбунтувала и избягала от него.

Така Адам изведнъж се оказва сам в Райската градина... Впоследствие Бог създава Ева от плътта на Адам, за да може той да има жена, която да му се покорява: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.“ (Битие 2:18). „И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.“ (Битие 2:22). „А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.“ (Битие 2:23).

Защо, след като жената вече е създадена, Адам се оказва сам в Райската градина и се налага да му се направи нова спътница в живота? Какво е станало с първата жена? Петокнижието упорито мълчи по този въпрос. Нещо повече, християнските преводачи на Стария завет всячески се опитват да изличат името на Лилит от текстовете му. В канонизираните църковни книги паметта за нея е завинаги изтрита. В книгата на пророк Исая например името на Лилит е заменено с думата „бухал“.

Коя е Лилит и защо е трябвало да изчезне от преводите на свещените еврейски книги? Тя е създадена заедно с мъжа и е равна на него по сила, интелект и произход. И е първата жена, опълчила се срещу неравенството, наложено от мъжа. Тя отказва да се подчини на Адам, напуска райската градина и отнася със себе си знанието, което Яхве й е дал - формулата, съдържаща тайното свещено име на Бога.

Оттогава датира и нейното демонизиране. Когато Бог забранява на Адам и Ева да ядат от Дървото на познаване на доброто и злото, може би змията, съблазнила Ева е била именно Лилит – за да отмъсти и да докаже, че и Ева не е съвършена. Говори се, че Лилит е била и първият вампир – след като избягала от мъжа си, тя се озлобила и започнала да съблазнява мъже, след което да ги убива, да пие кръвта им и да се храни с плътта им.

В средновековна Европа тя била обявена за жена на Сатаната, и господарка на нощта и тъмнината. Вярвало се, че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукуби, които се събирали с нея близо до "планините на мрака" и празнували с демона-любовник на Лилит – падналия ангел Самаил (името му означава "отрова Божия").

Някои поети и художници обаче не са съгласни с това демонизиране и описват Лилит като изключително привлекателна млада жена със змия в ръце - символ на вечната съблазън и връзката й с творящото природно начало.

Викторианският поет Робърт Браунинг пише за Лилит в поемата си „Адам, Лилит и Ева“. Авторът обрисува Лилит и Ева като приятелки, седнали от двете страни на Адам. Пред лицето на Смъртта, от една страна Ева споделя, че никога не е обичала Адам, а Лилит ѝ признава, че таи в душата си безгранична любов към него

Данте Габриел Росети изразява искреното си възхищение от Лилит в поемата си „Черната луна“ заради способността й да омагьосва мъжете и да ги кара да губят разсъдъка си.

Ръдиард Киплинг също разказва за Лилит и Адам в поемата си „Най-старата песен“. В нея Лилит обвинява Адам, че той винаги се е преструвал, че обича Ева и изплаква болката си от това, че е избрал да сподели живота си с нея, вместо с истинската си любима.
В текстовете на автори като Гьоте, Гумильов, Набоков и Цветаева нейният образ е противопоставен на заетата единствено с кухнята и домакинството Ева.

В картината “Лилит” на английския писател и художник Джон Колиер е изобразена прекрасна гола жена с дълги руси коси и съвършено тяло, която е обгърната от огромна змия и нежно е опряла на нея лицето си.

Може да се каже, че Лилит и Ева са символ на раздвоената женственост, съставена от две невъзможни да се примирят части: несломената от мъжкото властолюбие жена, и другата, която му се е покорила в името на семейството и продължението на живота. Съпротивата на Лилит не е срещу Бог, а срещу властолюбието на Адам. И тъй като не е престъпила Божията заповед да не яде от Дървото на познанието, тя е свободна и от първородния грях. По-късно създадената Ева е олицетворение на подчинеността и неравностойното положение на жената. Колкото Лилит е жив и пълнокръвен образ на свободна, силна и независима жена, толкова Ева е непълноценна и зависима физически и духовно от своя господар и повелител – мъжа й. Но като Божие създание, в което е заложено първоначалното съвършенство на човека, Ева усеща своята непълноценност и се стреми да я преодолее.

Това поставя мъжа в раздвоено положение. От една страна, неговото огромно его и жаждата му за власт го карат да живее с Ева. От друга, той помни, че има една красива, независима и горда жена на име Лилит, равна с него и негова сродна душа, с която нещата са можели да изглеждат съвсем различно, ако не е било това негово желание да я владее и да я употребява не според божественото й предназначение. Ева е скучна, Лилит – вече недостижима. Тя отдавна е надраснала миналото, запазвайки своята независимост от мъжете. Времето след грехопадението, през което Адам и Ева е трябвало да се борят за своето физическо оцеляване, за Лилит е спечелено за духовно развитие.

Когато Ева среща Лилит след грехопадението, тя вижда, че Лилит не е никакъв демон, а подобна на нея жена, само че много по-умна, красива, образована, целеустремена и свободна. Лилит предлага на Ева да се сприятелят, но Ева обвинява Лилит, че е себична, задето не е готова да се подчини на Адам и да се жертва за него. И Лилит огорчено обръща гръб на Ева, продължавайки по своя път, посветен на самоусъвършенстването.

Оттогава Лилит очаква Адам и Ева да се сдобрят с нея и заедно да работят за израстването на човека за да се изпълни първоначалният божествен план. Ала чакането й е напразно, защото гордостта и глупостта държат здраво във властта си прогонените от Рая Адам и Ева.
Оттогава продължава да расте и онази пропаст между дъщерите на Ева и тези на Лилит, първите незаслужено толерирани, вторите – незаслужено отхвърляни в човешкия свят. Дъщерите на Лилит страдат затова, че избирайки самоусъвършенстването, не могат да имат мъж, а Евините дъщери страдат от липсата на свобода и мъжко уважение.

Решението на конфликта е в Адам, в неговата готовност да се откаже от своята себичност и да се завърне при първоначалния замисъл на Бога да създаде духовно андрогинен човек, съставен от две различни, но равностойни по интелект, душа и права части - мъжка и женска...